СУТРИНИТЕ МИ ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО ПЕТЪК, ЗАВЪРШВАЩИ С НЕДОУМЕНИЕ В СЪБОТА

От както се помня имам проблеми с ранното ставане. Обожавам да спя. Когато ходех на училище, майка ми ме будеше с леден тон, съобщавайки ми часа, и буквално изсипване от леглото-на земята. Джак Изкормвача би ме събудил по-нежно, заклевам се! Отдавна се будя сама. Това не прави процеса по-лесен, напротив!
Понеделник…Два телефона, нагласени с по няколко аларми, през 5 мин. Звъни първата. Започвам тежки преговори с вътрешното ми АЗ, че още 5 мин. сън няма да ме направят по-бодра. Освен това хем ми се спи, хем ме е страх, че ще взема да заспя и да не чуя втората аларма. Заспивам. (Ех, тоя слаб ангел). Втората аларма звъни. “Да си звъни, има още няколко”. Задремвам сладко. Третата аларма звъни. Включва се и другият телефон. Пеят в хор аларми…Не ми пречат, искам да спя! Дремя, но едното ми око се отваря, бавно. После с единствените будни 0,2 % от мозъка ми (сигурно са се събудили, за да дадат заповед поне на едното око ми да се отвори) си спомням, че имам супер яката работа, която много обичам (останалите 99,8% от мозъка ми спят дълбоко). На всичкото отгоре имам и прекрасни колеги, а и ако работя здраво виждам как след година-две Детето-чудо ми подарява със сълзи от  благоговение в очите, всичките си медии, заради успехите ми в PR-a и рекламата в списанието.
Поразбуждам се, изключвам алармата. Ще превземам света!
„Още малко да си полежа само….Абе, стига, ‘айде ставай! Помниш ли, че имаш и колегите-мечта. Айде да станеш… Какво искаш повече, бе говедо?!Имаш си и собствена стая, спокойствие. Баси, аз работя в рая, бе! К’ва американска мечта? Аз си живея в българската мечта, която никак не е лоша. Стани, бе! 99% от българите мразят работата, която работят( друг е въпросът колко качествено я работят, в такъв случай, и по-важното ЗАЩО? Ама това е друга тема)”
Самоуспокоявям се, че след някой и друг ден ще дойде събота и ще си спя до когато си искам.
Ставам,…кафе “Тия много викат в сутрешните блокове! В колко ли стават, за да са така енергични, пък и да им се вика толкова рано сутрин?!”
Музика…будна съм! Лека тренировка, последвана от душ.” ’Айде от утре с трамвай”. Такси… В офиса съм с готините колеги,
“Ох, струваха си мъките да стана толкова рано” Кафе, сама съм си в стаята, пускам си една песен за настроение и паля цигара, за здраве. Готова съм за работа. Следващите 4 сутрини се повтаря същата трагична  ситуация.Идва петък. Щастлива съм! Утре ще спя! Ще спя до 5 следобед, минимум! ДНЕС Е СЪБОТА. В 7.40 СУТРИНТА СЪМ БУДНА, НА ДИВАНА, ПИЕЩА КАФЕ И КИПЯЩА ОТ ЕНЕРГИЯ!!! ЗАЩО, БЕ, ЗАЩО?! Броят на уикендите, в които съм се будила на обед, общо взето е право пропорционален на броя на пътите, в които съм ходила на време на работа. Добре, че не работя в завод (примерно) и не ме глобяват за всяко закъснение, че щях да работя само за престиж.